Вечеря на края на Вселената

„И така, дами и господа — зашепна той, — свещите са запалени, оркестърът тихо свири… „ Вечерята е сервирана. Майстор-готвачите са от Сатурн, както се оказа. На края на Вселената сме, по-точно във фантастичен филм от 60-те. Дружинката е италианска, ястията извънземни, а вдъхновението голямо. Всичко, което блести, лъщука, сребрени се, роботачи и телепортира. Космос! Колби, електрик, космически кораби, кобалтово синьо (такова било) и изумрудено зелено. Впрочем същата компания преди време организира едно друго незабравимо парти, за което ще пиша по-нататък. А по-предишната година в същия състав се разигра роман на Агата Кристи. Всъщност, винаги съм се възхищавала на способността на италианците да превръщат храната в забавление. Театър, пърформанс, с коронен номер и всичко останало. Пиенето винаги е между другото и е в малки количества. Главният герой на едно събиране е храната. Тя е истинска наслада за сетивата. За всички сетива. Не само за небцето, но и за окото. За окото задължително. За храната се говори, обсъждат се различни рецепти, кой как приготвя еди-кое си ризото и щипка от какво точно му слага в коя точно минута от обработката. Между другото, допреди да се науча да готвя, дългите разговори за храна дори ме изнуряваха, така да се каже. Чудех се толкова ли нямат какво друго да си кажат. С времето започнах да пускам по едно ухо и поприхванах оттук-оттам. Сега си мисля, че ако нямаш нещо лично да си кажеш с някой, можеш спокойно да си говориш за ястия. Кара те да се чувстваш добре и в изобилие.

UFO Green chic table styling
Тук една дребна летяща чиния бе заснета от очевидци

Тук компанията обаче е различна – тя е артистична и говори както за храна, така и за изкуство. Изкуство и праз лук, какво по-хубаво от това. Централната фигура на събитието е старият ми приятел Алесандро Дзаниер Отодикс, а също и добрата ми приятелка Катерина. Алесандро е завършил живопис в Академията във Венеция и ми прилича на онези ренесансови творци, които едновременно рисуват, пеят, композират, пишат текстове на песните си. Преди известно време основа група, която се развива много успешно, прави също и визуално изкуство. Чудела съм се в миналото как става така и не е ли много разфокусирано – хем това, хем онова. От известно време обаче знам, че да се изразяваш по различни начини е нормално. Когато те налегне вдъхновението, то  излиза под формата на думи, друг път има образ, форма, цвят.  Друг път ти идва да викнеш и да запееш.

Квадрати от желатин, зеленчук и броколи

Та за храната идеше реч. Алесандро е истински скулптор в кухнята. Той е майсторът на основните ястия, като едното ми е фаворит.  За да приготви вечерята, чел книги и по молекулярна кухня. Стайлингът на масата e също вдъхновен от космическата тематика. Green шик е покривката на масата. Чашите са в епруветен стил. Два стъклени цилиндъра за супата, която е зелена и оранжева. Гостите носят предястията, сред които скариди с пембена майонеза.

Ястие "Марсиански медузи"

„Марсиански медузи”, рецепта:

Съставки:

Лук, варен във вода.

Марсиански оцветител за храна.

Морска сол.

Млад лук, уточнява Але, от онзи сплескания.

За пълнежа – праз лук и шпеков салам.

Праз-лукът и шпекът се запържват. Свареният лук се разделя на пръстени и се разполага върху луминисцентно табло, ако имате. Ако нямате, заменете с каквото може.  Като разположиш лука, пълниш го със запръжката. Това е.

Броколи със син желатин
Ястие "НЛО от Андромеда". Син ориз басмати, върху него пиле с къри и четири прозрачни топки по краищата. Те не са за ядене.

Не на последно място, през цялото време на стените бяха прожектирани кадри от научно-популярен филм за Слънчевата система, имаше ревю на дрехи-шейсетарки, едно кътче (обичам тази дума!) със стари играчки роботи, винтидж, така да се каже.  А също и колекция от книги и комикси от 70-те.  Малко роботи съм запазил, усмихва се Алесандро. Като малък имах много, при това оригинални, японски, после ми изброява някакви имена, като Goldrake, mazinga. Нищо не ми говорят, естествено, аз по това време съм чела списание „Дъга”, а и с комиксите не съм в час. Тогава Але ми разказва, че през 1977 г. в Италия е имало буквално нашествие на анимационни филми, населени с извънземни. По думите му това било изключително събитие за италианските деца.  „Цяло поколение сме такива, с извънземни и летящи чинии в главите си”, продължава той. Казва, че това е темата и на новия му албум и самата идея на партито дошла от мита за извънземните атаки. И как тази тема е използвана за пропаганда по време на студената война. Друго вдъхновение е сериалът UFO от 60-те. Програмата продължи със свирене на едновременно на пет синтезатора, докато планетите по стените се разминаваха, а някъде се преплитаха и лекичко се удряха една в друга. Но гвоздеят е, че Алесандро е купил на старо невероятен музикален инструмент от началото на 20 век, наречен Теремин (Theremin). Това е първият електронен инструмент. Ползвали са го за звукови ефекти в киното, с него са озвучавали например стоновете на призраците. Много труден за свирене, уточнява Але. Ето за какво става въпрос. Поздравявам ви с това парче.

Предястията, донесени от гостите, всички с правоъгълна форма.
Ето въпросните скариди в цикламена майонеза

Макет на Слънчевата система
Advertisements

5 thoughts on “Вечеря на края на Вселената

    1. мерси, Хиса 🙂 Але е генератор на интересни идеи, подготвям постинг за другото парти, посветено на Футуризма 🙂 поздрав!

  1. Много креативно! Хареса ми – стилът, оригиналността, това че са прожектирани филми – пълно потапяне в съответната атмосфера. Помислено и за най-дребния детайл! Поздрави!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s