MAХХI: Макси шамар за гравитацията или постигнатият свят на Ешер

Пресечната точка между архитектурата и изкуството се намира в квартал Фламинио, северен Рим. Огромна налудничава, но хармонична фантазия от цимент и стъкло. Обширни бели пространства, изваждащи наяве неправилни форми, причудливи етажи и стълби от метал, остри ъгли, изляти от бетон. Гигантски протуберанс, който стърчи и увисва в нищото, голям шамар за гравитацията. Хвърлена ръкавица срещу противниците на бетона. Виждаш я и веднага забравяш за Tate Modern и MoMa. Виждаш я и първото нещо, което ти идва на ума е Ешер. Ешер, Ешер, Ешер.

„Невъзможният свят” на Ешер е възможен

Невъзможният свят на холандския художник и дизайнер Морис Ешер е възможен. Нещо повече, той вече е създаден. Дело на англо-иранската архитектка Заха Хадид, която бляскаво печели с работата си конкурса за проектирането на сградата сред 273 кандидати. Нарича се MAXХI, което се произнася просто „Макси”.  А иначе е съкращение от дългото „Музей на изкуствата от ХХI век”. Подобно на картина от Ешер, сиво-бялото пространство е разцепено от сиво-черни стълби, тръгнали в различни посоки. Коридори с неправилни форми, само те си знаят своята логика. Тук-таме яркочервен лазерен акцент, за цвят. Не може да има такива остри ъгли от бетон, ти казва непрекъснато разумът. Но има. А онзи покрив не може да виси по този начин, казваш си, но може. Гигантска инсталация-скелет отпред ми напомня колко преходно е всичко. Голяма черна карета на входа подсказва, че времето тече необратимо. Снима се единствено във фоайето, в залите не дават.

Познайте кой е в научния комитет

Едно име ме прасва право по челото. Другите сигурно също са известни, но на мен това ми е достатъчно. Питър Гринъуей. Името на британския режисьор навсякъде блести с особен блясък. Създателите на музея виждат пространството не само като музей за изкуство от XXI век, а като място за културна иновация и наслагване на изразни средства, чета в представянето. Лаборатория за творчески експерименти, „машина“ за производство на естетическо съдържание в наше време. Място за интерактивност и смесица на стилове, творчество, изкуства. Антена, предаваща италианско съдържание в чужбина и обратно – поемаща всяко ново явление и творчество отвън.  Събрали са до момента над 300 произведения на изкуството от цял свят, като отделят особено внимание на италианските автори и чужденци, свързани с Италия. Живопис, инсталации, видео, нет-арт (каквото и да значи това), фотография на автори шейсетте до наши дни, с акцент върху  XXI век и новооткрити таланти. От класиците има Алигиеро Боети, Марио Мерц, Франческо Клементе, Рихтер.

Силна е временната ретроспективна изложба на италианския архитект Луиджи Морети, изключително продуктивен и талантлив автор, започнал с архитектура през трийсетте за фашисткия режим. Не знаех, че сградата Уотъргейт във Вашингтон е проектирана от него по време на американския му период 1960-65. Тя е сред шедьоврите на архитекта, заедно с небостъргача на Монреалската фондова борса. Удивителна за мен е инсталацията „Вдовица” на Аниш Капур, на която успях да направя снимка.  Прекрасно място, пак ще отида.


Advertisements

3 thoughts on “MAХХI: Макси шамар за гравитацията или постигнатият свят на Ешер

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s