38

Тези дни станах на 38. Какво научих?

Да ходя с ниски обувки, за да съм близо до земята.  Да рисувам с лявата ръка. Да правя сладолед. Да забелязвам. Да не се състезавам с мъжете. Да приема, че нямам пишка и да не се доказвам пред никого. Да не се състезавам с жените – винаги ще има по-амбициозни. И по-красиви. Разбрах, че правенето струва повече от знаенето. Топките – повече от таланта. Че всяко творчество идва от живота, а не от интелектуални напъни.  Че „най-красивите празници са вътре в нас”, по Фредерик Бегбеде.

Уча се…

Вместо да хвана мъжа, да се хвана здраво за себе си. Сама да си бъда майка. Да казвам „не”, но любезно. Да не ползвам чужди пътеки, а да цепя през тревните площи. Да бъда дръзка. Да не цензурирам. Да се глезя и да си угаждам. Да не се съдя строго. Да обичам другите, но първо себе си. Да чувам и да съм благодарна. Да не се вкопчвам, да не изисквам. Да не приемам нищо за даденост.

Какво да си пожелая?

Да се радвам на всеки ден. Всеки миг да съм в настоящето. Да си пия кафето с кифличка на пиаца „Навона” сутрин, когато градът се събужда. Мансарда (1 бр.). Да отскоча най-сетне до Лисабон, че това го бях забравила. Да съм в творчество. Да вървя по пътя си. Да сменям кожите и да слушам себе си. Да правя и да споделям.  Да имам  добри и щастливи приятели, можещи и правещи. Да е силно и здраво тялото. Да създавам красиви неща и да тъна в изобилие.