Амстердам: Експлозия от цвят и луковици в куфара

Няма как да си в Амстердам и да не си щастлив. Това е първото нещо, което си мисля. Вода, цветове и съзерцание. Красота навсякъде около теб, във високите сгради на три ката, видимо по-просторни от белгийските и с по-внушителни прозорци. В завитите изкусно орнаменти от ковано желязо, червените кепенци или пък накичените с лалета велосипеди. Спокойствие и увереност, това разчитам по повърхността на водата, лицата и къщите. Увереността на велика морска сила и спокойствието на севера. Но Амстердам има характер и той е цветен.

Казват, че слънцето не стигало да огрее домовете, затова нямат завеси. Така можем да надничаме без свян през прозорците, по чиито первази са подредени на изложба всевъзможни красиви неща. Чанта от крокодилска кожа, три кактуса, малки пластики, цикламена орхидея. Неща и хора. През стъклото виждам как млада жена рисува, а друга една, с побелели коси и отровно лилав шал, е застинала в креслото си с достолепие. Няма как да я снимам, не се осмелявам. Сякаш ставаме част от някакъв колективен домашен живот, изложен ни на тепсия, цветен и спокоен, подреден и все пак съвсем истински.

Тих ексхибиционизъм и толерантност, това явно са ключовите думи тук. Бродим по улиците с широко отворени очи и дори плъпналите надолу по фасадите лози имат собствен дълбок смисъл. Спираме пред една книжарница, а после изтърбушваме бутиците на няколко местни дизайнера – луди, но изискани. Няма как да отминем магазина за фантасмагорични обувки на United Nudе, какъвто, уви, няма в София. Пробваме обувки във всички цветове, моделирани от архитекти, разбирам впоследствие. Тяхната история започва с едно разбито сърце. Ето я.

Задължителното място за екстра доза съзерцание е плаващият пазар на цветята. Експлозия от венчелистчета, багри и грудки с невероятни форми и големина. Нямаме опит в саденето на лалета, но шопинг манията ни обхваща и тук. Възпираме я, все пак, няма място за луковици в куфара.

Няма и време за музея на Рембранд, но не пропускаме разходката с корабче по каналите. Тя ни разкрива и другата, поочукана страна на монетата – множеството жилища-лодки, закотвени по каналите. Според гида те са няколко хиляди и се обитават от местни хора. Отвън имат вид на миниатюрни нечисти катуни, вътре дано изглеждат другояче. Опитваме се да си представим какво значи да нямаш почва под краката си.

Запътваме се към антикварния квартал, малки магазинчета пълни със стари мебели, огледала във формата на звезди, грънци и ценни винтидж находки. Изравяме обеци от 1940 година във формата на хризантеми.След това се отправяме към музея на Ван Гог.

Обикаляме го за час–час и половина. Препускаме нагоре-надолу по четирите етажа, а човек от охраната ни пита дали не сме испанки, вероятно те така се суетят. Залепваме лица в „Слънчогледите”. Виждам, че светят и се чудя дали не си въобразявам. Уви, светят. Боята е действително луминисцентна и се питам как е успял да я забърка, явно на магия. Sunflowers, Oil on Canvas, 95 x 73 cm, 1889 г. Разбирам, че нарисувал цяла серия през август, за стаята, където щял да нощува приятелят му Пол Гоген. И ето ги сега пред  мен. Ако ми остане време, ще разуча от какво се прави естествената маслена боя и дали са реставрирали картината, някога.

Два пъти се спираме пред „Ирисите”, 1890 г., рисувани в една лудница, във Франция, където прекарал повече от година. Така и не успяваме да влезем в примамливия музеен магазин, а през спуснатите му кепенци шумолят копринени шалове с десена на цъфнал бадем. Как да сбъркаш онова шумолене, как да не си щастлив.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s