Feeds:
Публикации
Коментари

Преди няколко дни разбрах, че ни е напуснала Джейн Пакър, една от световните флорални дизайнери или казано по-нашему дизайнери на цветя. Първата книга за аранжиране на цветя, която си купих, беше нейната. От нея си спомням как е започнала от млад помощник-цветар и е стигнала до собственик на дизайнерска къща с магазини и представителства в големите световни столици. Тя е един от новаторите в аранжировките на цветя, човекът, който преобърна традициите и промени представата на англичаните за букет, дизайнерът, който ползва винаги интересни съдове и цветосъчетания. Ето едно нейно видео за булченски букети.

Jane Packer Flowers For Weddings.

Отново нар, но този път след месец. Невероятно е как за толкова кратко време успя да почервенее. Понеже нарът е свързан с коледните празници, не съм и подозирала, че узрява толкова рано през есента. Ето го червен.

Нар

добро утро

глориоза

Тази красавица се казва „глориоза ротшилдиана“, пламтяща или катереща се лилия от Африка . Много червена и изключително ефектна. Напоследък е хитова при големите имена в дизайна на цветя, заради аления си цвят и елегантната си форма. Съчетах я с няколко цвята хризантеми, които разположих в отделен съд.

охра

Пет работни дни. Толкова са нужни на един обикновен човек да се научи да рисува прилично. Това твърди Бети Едуардс, автор на книгата „Да рисуваш с дясната половина на мозъка”, която ми попадна случайно. Пълна е с интересни упражнения за стимулиране на креативната половина на мозъка. Авторката, която е титулована личност и преподавател в Калифорнийския държавен университет, твърди, че рисуването не се отличава по нищо от карането на колело. Трудно се обяснява с думи, но когато човек започне да практикува,  нещата просто се случват. Развива метода си на преподаване още през 70-те години и оттогава книгата е най-използвания наръчник по рисуване за всички времена. Всъщност рисуването зависи напълно от способността да виждаш нещата такива, каквито са в действителност, като се освободиш от всички наслагвани преди това стереотипи и представи. Както казва Йода, „да се отучиш от нещата, които си научил”. Важното в случая е да успееш да превключиш от лявата половина на мозъка (рационалната и речевата) на дясната половина, която отговаря за креативността. На практика не е толкова лесно да „преминеш надясно”, понеже лявата рационална половина на мозъка обича да доминира и да контролира нещата. Така че когато излезе нова задача за решаване, лявата разумна половина напира тя да свърши работата, понеже се смята за по-бърза и по-умна. Начинът, по който най-лесно се задейства творческата дясна половина на мозъка е да се възложи такава задача, че лявата половина сама да се откаже от действието и да я предаде в ръцете на дясната страна. Това най-лесно се получава при извършване на монотонни дейности, като например плетене, шиене на гоблен, каране на колело, автомобил. Дейности, които за логиката изглеждат безсмислени. Именно тогава губим представата за време и се случва връзката с твореца в нас, дясното полукълбо. Много интересна е главата, която проследява различните периоди на развитие на креативността при децата.  Къде се губи и защо творческия дух, който носиш в себе си, когато си на три. Препоръчвам за непораснали родители и не само. За хора, които се чувстват понякога на пет и харесват това.

Обичам Пикасо!

 Упражнение. Прерисуване на обърнатия портрет на Игор Стравински от Пабло Пикасо. Нарочно се прерисува наобратно, за да се омаломощи разумното полукълбо, което различава цялото и непрекъснато се опитва да класифицира и каталогизира нещата. Ето оригинала.

Първата ми е любима. Английски хибрид на чайна роза с името ‘Souvenir de la Malmaison’.

После розата се превръща в това.

И в това.

Но пак е роза.

„Ако искаш да разбереш бамбука, превърни се в бамбук“. Това казват мъдрите дзен учители. Сетих се за това, защото за първи път ми се случи да вляза сред бамбука и усещането бе особено. Тази горичка я намерих в Ботаническата градина в Рим. Намира се в живописния Трастевере, отвъд Тибър, точно под хълма Джаниколо. Съществува от сто години и е собственост на университета „Ла Сапиенца“, който явно се грижи добре за нея.  В градината растат близо 5600 вида растения – тези, които съществуват в Италия. Общо  в Европа съществуват 10 000 вида, чета в картата, която дават на входа. Пускам някои снимки, обещавам специален пост за розите. Още усещам аромата им.

японски клен

още червено

червено и синьо в природата - изумително съчетание

това косматото червено нещо цъфти през май. прилича на четка за бутилки :)

казва се калистемон

Едното от вдъхновенията ми за масата на Цветница. Розови холандски зюмбюли, съчетани с розови рози, пак холандски. Зюмбюли, понеже е пролет, а розите понеже са ми най-любими – за тях няма сезон. Малко орнитогалум, онова щръкналото бяло цвете, за да не е всичко захаросано в розово. В орнитогалума има закачка  и „отдраматизира“, така да се каже. За центъра на масата е добре вазата или съдът да са ниски. Евкалипт навсякъде между цветята. Харесвам евкалипта, цветът му е сребристо-зелено-сив. Особен е и придава винтидж звучене, заедно  със сребърните съдове. Издържа мнооого дълго време. Доста винтидж изглед се получи, с този стар чайник.

Това е мъх с форма на сърце, цвят горчица.

Подсети ме колко обичам горчица. Горчица е любим цвят.

Имам шал цвят горчица. Долната му част е на големи розети.

Розета като тази.

И като тази, която изядох сутринта.

„Вила Адриана” е лятната резиденция на римския император Адриан. Намира се на тридесетина километра от Рим, в долината под градчето Тиволи. Заема огромна площ, близо 80 хектара, като строежът е започнал през 117 г. Сл.Хр. Счита се за едно от най-грандиозните запазени свидетелства на римската архитектура.  Чудно е колко неща са съхранени, въпреки че вилата е многократно разграбвана след падането на Римската империя, първо от варвари, след това от колекционери.  През средните векове част от мраморите и тухлите на вилата са били извозвани в Тиволи, където с тях са строили нови гради. Най-красивите мозайки на императорските сгради отдавна са свалени и сега красят римските музеи. Вилата се обхожда със спокойно темпо за близо 2 часа. Любопитно е да се види как римляните са строили сгради на няколко етажа със стълбища, които са издържали 20 века и как след толкова много време сводовете на някои сгради са останали непокътнати. Впечатляваща е и мрежата от подземни галерии – близо 4 километра, казват – свързваща отделните сгради. Това са тайните коридори на императора.

А иначе и тук е пролет – дивите рошкови са цъфнали в наситено розово, рибите в езерцето са станали по-едри и тлъсти от кокошки, а в далечината три патици медитират на слънце. По-нататък френски туристи пикникуват на неокосената трева, а група монахини в ярко синьо жужи и внимава да не смачка някое цвете в лехата.  Всичко е някак извън времето, спокойно и просто, както вероятно е било и преди две хиляди години.

Този свод е забележително запазен

Там в дъното са се случвали летните пиршества.

витраж

Цветове от една църква.

cherry&blossom

Цветенца и черешки за Дени и за всички, които чакахме пролетта.

цъфтят

„Виа дел пелегрино“. Дълга и тънка уличка в сърцето на Рим. Тръгва от „Кампо дей фиори“ и е пълна с ателиета на занаятчии и творци, също и малки магазинчета за дизайн и керамика.

Older Posts »

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 207 other followers